Ако можех да върна времето:
Ще ме заведеш ли пак там на морския бряг? - Ще ти благодаря за красивата гледка, обещавам.

Ще седнеш ли сутринта на шезлонга до мен, под сламения чадър и под яркото слънце - а ти, мокър, хладен и мургав? - Този път...Ще те прегърна, обещавам. 

Ще дойда да плувам с теб. Без да се притеснявам, че ще ми се развали сешоара..Обещавам.

Ще се качим ли пак на онази стара лодка? - Сега..Няма да съм вкисната. И ще ловя риба. До теб и с теб. Обещавам.

Ще вечеряме ли миди, там, на газова лампа, пиейки бяло вино и слушайки прибоя? - Tози път аз ще ти държа дланта. С две ръце.

Ще слушаме ли пак Simply Red и Michael Bolton на връщане в колата?
Този път, като ми свалиш куфара, няма да стоя като...(теле, примерно), а ще се повдигна на пръсти, ще ти обхвана лицето и ще те целуна..Обещавам.
И ще ти призная, че наистина те харесвам - че си хубав, умен и забавен мъж...

Но..Знам че няма да се случи.

Ееех, момиче, момиче...Ако се беше сетила малко по-рано , че няма повторение, надали щеше да търсиш такова. Прекалено сме млади за безвъзвратното..

След дъжд качулка, знам. Просто понякога след време, анализирайки минали постъпки, адски много си се ядосвам сама на себе си. И защо така? А така искам, искам, искам..Да имам силата да променя нещата..

Дали илюзията, наречена "спомен" ще умре ? Щом реша да се върна отново..

ама предпазливостта си е вродена женска черта. сакън, да не останем наранени после...
идва ви акъла, ама късно.
ти си мечтай сега да се върне времето назад... пък той вече е срещнал някоя, която не се е колебала.

Carpe Diem....следващия път,дано има...:)

Закона на Мърфи важи за такива като нас,мила, които с лека ръка пропускаме важни неща, но нали знаеш,хубавото тепърва предстои !