Не зная как заспиваш във леглото си,

където сме се любили до вчера.

Чаршафът пази всичките подробности

на нашите задъхани движения.

Не зная още как се гледаш в огледалото,

заключило във сянката си силуета

с най-малките извивчици на тялото,

което беше стълба към небето ти...

На мен ухае твоята възглавница.

И без да искаш вдишваш от парфюма ми.

А аз съм от онези лоши навици,

които нощем те докарват до безумие.

Промъкнах се в живота ти неканена.

И го нашарих със палитра от емоции.

Обичаш си и болките, и раните.

И мене - като главната виновница.