Добре съм. Само дето не изпитвам глад. Няма лошо.
Не ми е много тъжно, не плача дори. Както вика Кари „сигурно има определено количество сълзи отредени за даден мъж” - мдам, и когато ги изплачеш в по-начален стадий, след това просто не можеш. 
Спомням си деня, в който много плаках. Тогава го разбрах. Не знам, при мен е така. Събуждам се една сутрин и вътрешно знам, че снощи е бил последния път в който съм го видяла, чула, докоснала.

Дяволското шесто чувство никога, ама никога не ме лъже. Има неща, които просто знам. Оракул съм.
***

Малко /всъщност доста/ ревнувам, от следващата евентуална, но и това ще мине. Когато жената ревнува е нещастна, а когато е нещастна е грозна. 
Всеки опит да те доближа, бе упрекван като сериозно навлизане в личното пространство. Извинете, Mr. Big.
Мисля, че и аз допуснах грешка, която ти не пожела да превъзмогнеш. Слаб си, виждаш ли. Разминахме се някъде в времето, в пространството. Не бе точния момент - за тебе. Не за мене. За мене всеки миг бе точен, правилен, желан. Дори измолен и изпросен на моменти. 
***
Уморих се от работа и жега, от мисли за минало и предстояще, от един милион неща, които ме тормозят безпричинно, които не зависят от мен и които не бих могла да променя.

За това спирам.

Имам шапка с цвете, маникюр и педикюр. Incanto shine.

Имам чифт прекрасни чехли, чифт прекрасни обеци и шарена туника в слънчеви цветове. Имам слънце в себе си. Малко хармония. Малко надежда.

Отивам..Чака ли ме някой?

някой те чака. някъде. Важното е ти да минеш пътя до там. Може пък и той да е тръгнал насам (това не се знае).

О, да, прословутото шесто чувство - винаги знам какво да очаквам, винаги знам, когато говори с друга жена, знам, знам... да плачеш разтоварва, и най-малкото прави очите по-бистри и по-красиви :)

Ето - същото, същото...
Знам какво ти е, поздрави!

...само подскажи посоката....ще те чакам...
Поздрав!

п.п ...дори да се разминем, дори да не ме познаеш, ще се радвам за теб...ще се радвам, че си тръгнала!!!
Усмивка и слънчевост ти желая :))))))