Аз съм тази, която не чакаше. Случайна засечка и ... спомен, отприщил вулкана на чувствата.
Аз съм тази, която не търсиш. Тази която не искаш, но тя иска теб.
Аз съм тази, която, ако някой ден намериш отново, може би вече няма да е твоя. Но се моля да съм все същата.
Млада, духовна, смееща се, с блясък в очите и жажда, да пия всяка капка живот.
Да откривам нови простори, да летя, да изследвам, да дишам. Да се катеря, да плавам, да слизам..
Да остана все същата - непокорна. Непокорена, несмачкана, неубита от тежките удари на живота. От тихи предателства, от изневери, от лъжи, разочарования, от завистта на псевдоприятели.
Все да съм същата - нежна, влюбчива, любяща и вярна. Вярваща... Вярвам си. Моля се.   И как бе твоето генерално заключение за нещата от живота? А, да, нещата са много прости. Ние си ги усложняваме. Сега няма да усложнявам нищо. Оставям те. Върви си по пътечката.   Толкова е просто. Бъди щастлив. 

и все някой ще ти вярва и ще очаква отново...

проблеми - любов, вяра, надежда, разочарования, раздели ... срещи и пак същото :)

Простите неща останаха като добро пожелание.
ДА си ги направил прости. Крачка, две, три и т.н.
А може и сложно, естествено, защо не. Нещо преследваме?

Насила хубост не става. Нищо не може да се направи с инато магаре. ;)