Бяхме някъде заедно, на парти май, и беше тъмно, но се загубихме. Забравих си палтото.

Обадих ти се по телефона и обсъдихме всички неща, които никога не съм можела да ти кажа. Боже, колко искрена бях! Казах ти какво ме притеснява и от какво ме е страх. Казах ти как всички тези неща може би не те интересуват и не искам да те натоварвам с тях. Мислех, че ще ми затвориш телефона. Но ти не го направи. Вървях по улицата, когато ме застигна с колата. Аз се правех, че плачех и си криех очите. Ти ме догони. Слезе от колата. Погледнахме се. Попита ме, а аз ти отговорих. И тогава ти ме прегърна, аз някак си се хвърлих върху теб, с ръце обвих врата ти, с краката си - кръста ти. Ти ме държеше, зарових лице в теб. Разбрахме се, да бъдем заедно. Целунахме се. И бях толкова щастлива..

 

А после се събудих, беше към 03.00 ч. и ми идеше да заплача наистина. Беше само сън. Много отдавна, някъде бях чела, че сънищата сънувани четвъртък срещу петък се сбъдват. Но при мен – едва ли..

 

макар и след време :)

Най-важното е да имаш сънища и мечти. И да не им обръщаш гръб. Моят опит е, че наистина в някой момент, някога, някъде (о, в този живот) - те се сбъдват!

Сънищата са нашите неосъществени желания... Хубаво е, че в съня си си имала такова преживяване, а от теб зависи да се опиташ да го направиш реалност! :))