Случайности разни. Объркващата мистерия на Deja Vu. Проблясъкът на паметта.

И преди съм била тук. Знаех го, затова дойдох. Знаех че ще си тук.

Без да сме се разбирали, аз просто тръгнах по пътя и стигнах до теб - все едно ме издърпа с невидима нишка. Все едно това е било най-нормалното нещо, което е трябвало да се случи. И нищо друго.

Мохито. Бяло вино и недокосната салата.

Сърцето ми не се побира в мен. А пеперудите в стомаха.. Абсолютната неспособност да се контролирам. Моментите не се измерват времево, а по емоционалност.

Защото е лято и това е знак. Защото го искам много, а не знам какво искаш, не знаем нищо освен случващото се в настоящия момент. Защото има мохито. И chill out. Има лежерност. И още толкова напрегнатост.

Притесни се, знам. Безкраен поток от мисли. Не ни разочаровай. Лятото ни е важно. „Ние” сме аз и ти.

Има топла кожа, бели ризи, и гердани, има обеци и много гривни. Има толкова аромати. Пури и цигари. Удобни канапета. Естествен смях. Желание за още.

Има те и теб. И мен. И тях ги има. Не искам да си отиваш. Не искам да ми казваш.

***

Заспивам с телефон в ръката. Смс-и без отговор. Не ми е тъжно. Аз знам, че всеки един от нас винаги има своя избор..

Какъвто си, такъв. Боря се не да те променям. А да те обичам.

Интересен постинг, много хубаво си предала атмосферата... Поздрави! :)

ПП. Понякога си мисля колко по-лесно щеше да ни е без тези мобилни телефони... ;)

никога не се бориш за да обичаш! Виж - да не променяш - това е готино и мъдро. Макар да ни идва така често да се опитваме да наложим нашия калъп. Докато разберем, че не трябва.

Замислих се, че вече не чакам отговори и смс-си. Но им се радвам, когато и има ;)