Смс-ът. Лятно нощно шофиране. 9 минути. Толкова е пътят до вас.
*
*
*  И докато ти заспиваше на дивана имах идеята ти кажа, че си тръгвам. Да стана, да си облека дрехите, да те целуна и да се прибера. Трудно преживими са моментите ми с теб. Но ти ми каза хайде да си лягаме и те последвах. 
Малки и големи мокри стъпки си кръстосаха пътя от банята до спалнята. 
...
Ние никога не заспиваме прегърнати. Обръщаш на другата страна, аз протягам ръка през кръста ти и те целувам по гърба, търся те. Усещаш ли. Ти спиш. Аз дълго време стоя будна. Не мога да спя спокойно до теб. Никога. Сигурно за това не спим всяка вечер заедно, защото ще се превърна в сомнамбул. Слушам те. Гледам през полуотворената врата. В коридора винаги свети. … А когато все пак успея да заспя и се пробудя по някое време се оказва, че твоята ръка ме е прегърнала. Сигурно е не-съзнателно. Съзнателно не го правиш. Без целувки за добро утро, само среща на кафявите ни ириси. 
Сигурно за това не се събуждаме всяка сутрин заедно, защото иначе ще ослепея. В търсене на очите ти през следващия ден.
... Нещо се случва с мен. Омагьосана се чувствам. Отприщваш ме. Плаках после много. Без причинно, от вътре ми дойде. Сантименталност някаква. Необяснима.
Прекараното с теб.. Едвам го понасям. Сигурно затова не живеем заедно. Да те имам до мен всяка вечер - ще полудея от неспособността да понеса присъствието ти. Нещо ми е станало. Че аз до скоро не можех да пролея и сълза, а от вчера до днес не мога да се спра. Днес искам да чета, да слушам музика и да плача. Това е..
Не може да съм толкова чувствителна. Не те виждам за пръв път, не спя с теб за пръв път. Сигурно е така, защото никога не знам дали ще има следващ такъв. Път. Но това не ме плаши. … Знам че може би не изпитваш и една трета, от това, което аз към теб. А и няма значение. За пръв път няма. За първи път не питам. И за пръв такъв усещам, как това, което ти давам ме прави достатъчно щастлива. За да не искам повече. И да съм абсолютно благодарна от факта, че те е имало. Дори само за снощи. Дори за последно.. ... Плача може би, защото не знам какво идва след многоточието. Или. Този път няма да пиша въпросителни. Без въпроси. Без да чакам отговори - искам сама да си ги изживея.

Не мога да опиша и стотна, от това, което усещам, но бях длъжна да пробвам. 

Хубавото не се описва лесно. Сладни и не звучи достоверено…  

Една двойка се намира идеално веднъж на милион , всичко останало е нещо друго , но ти , Перла не се притеснявай , поголовно е така , но какво от това , ще попиташ ...и аз не знам !

Врьзките не се намират, те се сьздават , и то сьс старанието на двамата .Еи това е сложното ,да намериш човека ,който толкова те обича ,че ще иска да се променяте заедно....абе трудно е...дори невьзможно понякога за цял един живот

Tezi muje... zatova gi iskame i zatova pla4em za tiah sled tova... i nikoga neznaem dali shte ima sledvasht put ...

заради ТЕЗИ мъже. Щом можем да плачем, е добре. Значи усещаме. Живеем. Свършат ли сълзите, свършва всичко и знам че е настанала апатия. Поне при мен е така.

Навява ми спомени. Все едно съм там...