Искам те. Много те искам. Много искам това, което ми каза, да се случи. Толкова много го искам. Толкова много го искам, че чак ме боли. Боли ме, но сладка болка. Болката на очакването. Очакването, което дори и да не се случи..Няма да те погуби. Няма да те погуби, защото си знаел, че и това е опция. Опцията на неслучващото се. Не ме е страх.
Не ме е страх, защото дори и да ме е - няма какво да направя по въпроса. Няма какво да направя по въпроса, но много искам това, което ми каза да се случи. Ще се побъркам чак. Ще викам.
Ще викам, защото не си спомням кога за последно съм искала - толкова искренно и толкова силно. Жива съм. Жива съм и си представям как пътуваме заедно. Искам да пътувам с теб. До теб. Да си говорим. Да си мълчим. Както миналото лято. Нашето мълчание е красиво. В него нито един от двама ни не гледа как да започне разговора. Защото рабрах, че можело да се говори и без думи.   Спомням си как се запознахме преди една година. В една топла лятна вечер паркирахме колите си една срещу друга, и си говорихме около час. Химията бе толкова физическа, че едвам се държах на тънките си токчета. После ти ми пусна смс, че съм мнооого красива...А аз мнооого се вълнувах..И радвах. След втората ни среща, когато пихме кафе – валеше дъжд, и бяхме в Planet, спомням си – си казах, че абсололютно никога не бих се видяла отново с теб. И от тогава до сега си го казвам почти след всяка среща с теб. Ужасен си. 
Обаче пак продължавам. Да те искам. Ще си тръгна напълно и единствено, ако чуя да го изричаш. И колкото и да те карам и предизвиквам, ти не го правиш. Този път съм решила да бъда търпелива, и да не си правя изводи само от моя гледна точка. Знам, че не ти казвам нищо. Знам, че искаш да се сещам аз да ти пиша, че ми липсваш, когато те няма. Без да е нужно да ме питаш. И аз да викам: много, много. Ама след това.. Но ме е страх да ти го кажа.Темерут съм, знаеш...
  Нямаме връзка. Но не е и не-връзка.
Не е любов. Но не и не-любов.
Всичко е любов и аз те обичам някак си. По моя начин.   Искам реванш. Искам още шанс. Искам да съм с теб, и да пътуваме, и да те прегръщам, и да те целувам, и да се събудя до теб..Искам да ми се обадиш довечера. Аз те чакам...Искам да го разбереш.

Iskam...

...

...разбрах го :)
И аз искам...двупосочност, взаимност, споделеност......

Успех!

ако го получиш, ще спреш да го искаш.
доколкото аз разбирам малко объркания пост, този мъж е леко загадъчен и неуловим и това те привлича в него. ако успееш да го вържеш на каишка за себе си, да ти се обажда всеки ден и да ти казва колко си красива, струва ми се, че доста бързо ще ти омръзне.

Искаш, искаш, искаш...
Това го разбрах, но можеше и с две думи, за друго не става. Успех де, щом сте се надушили там, до колите..

Страхотно написано. Желанията трябва да се споделят ... Така има реален шанс да се сбъднат ... ;) Май и ответната страна иска същото . Успех !!!

Невероятно. Поздравления!

Прави го докато го искаш...докато знаеш , че те искат , после ще е късно , после няма и да искаш , както сега при мене ...

Ти си описала душата ми... Срещата е друга, но всичко останало е същото... "Аз те чакам... Искам да го разбереш".

Колко хубав постинг! Отчаяно търсиш някого, а той е толкова далеч...

Казаното от теб ми напомня толкова много за моята история...;(;(;( която завърши също така трагично..