Да бъдеш разбран, усетен, понесен. Да ми прощават. Да не се смалявам от злоба. Да има с кого да изживееш хубавото.
Да има с кого да изживееш лошото.
Усещането за смисъл. Миризмата на съвместимост. Правилната посока. Низ от мигове. Пиковете в битието ни. Сълзите от липса на обем да понесем доволството. Редки са. Със сигурност. Иначе няма да се помнят. А като се случат, после се разказват трудно. Лесно е с лошото. Лесно се разказва или описва.
Хубавото сладни и не звучи достоверено. И все пак.. Да дишам, Да мърдам. Да виждам.
Да ставам.
И да не съм охладена до безчувствие. Да стигам там до където съм тръгнала. Дори и само да разбера, че не си е струвало. Та така и с щастието. Онова към, което се стремим. Живи сме докато вярваме, че има стигане. Накрая всъщност разбираме, че смисълът всъщност е в пътя.

Чудесно прозрение !!!

Не става дума тук за любовта ,
а за живота , иска чакане ....
както някъде съм написала из моите неща .
А това , което ти си написала , до самия му край се отнася за всеки един от нас. От rotazia , поздрави !