На младини обичаме мъже 
самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚ 
които пият и не се напиват‚
които ни желаят на часа – 
и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън 
като съдба неотвратима.

След тях остава стъпкана трева‚ 
порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това 
душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж 
със длан като прохладен лист над тебе
– и ти прозреш накрая изведнъж‚ 
че доброта ти е била потребна....

Станка Пенчева

:))) много вярно, но все се надявaм да има и изключения! Иначе е страхотно!

...и колко много време ни е нужно,за да разберем,че повече не ни е нужно...