Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2008 23:07 - вратите в живота
Автор: perla Категория: Тя и той   
Прочетен: 1522 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 15.02.2008 23:19


Разглеждах си блог-а..И видях нещо написано, в което не вярвах. За да съм го написала, значи ме е впечатлило. Но си спомням, че специално в периода в който го писах, не съм го вярвала. Сега съм щастлива дори само да видя, че написаните неща, в които съм пожелала да вярвам и да направя, били тогава само като зародиш в главата ми, са се реализирали до някъде.   Три месеца по-късно.
Успяла съм. Как? Не знам. В рамките на последния месец.....всъщност не бих могла да опиша всичко. Но равносметката е, че не ми е липсвала смелост. И съм рискувала.   Напуснах омръзналата ми работа. Беше ми много трудно да предприема тази крачка, но в един момент разбрах, че имам нужда от цялостна промяна – и първоначално, за да задоволя потребностите от неудовлетворението в личен план, се насочих към реализация в професионален..За няколко дена станах, тръгнах, отидох, търсих, намерих, кандидатствах, интервюираха ме, одобриха ме... (стискам си палци да мина пробния период). Разделих се с колегите необичайно леко, противно на очакванията ми. Не съм знаела, че ще е лесно, защото не съм го направила. Извод – прост и елементарен: няма как да знаеш едно нещо дали ще стане, как ще стане и какво ще стане – с две думи да седиш и да гадаеш, ако не опиташ..   Тръгнах си от някой. Казах "не", на неща на които съм казвала “да” с ясното съзнание за тяхното безмислие..Изскубнах системите, които бях вързала към чуствата на човек, които бяха безнадежно болни. Не съжалявам, не страдам, не преигравам. Явно не си е струвало. Добре де, а защо тогава толкова упорствах?..знам ли..
Влязох в битката, чрез силата на позитивното мислене – не мисля за победи и загуби, просто, защото в момента наистина не мога да мисля. Само се надявам всичко да е за добро..   Когато си тръгвах от стария офис имах буца в гърлото, и сълзи в очите – но не от сантименталност. Със сигурност не. Стисках дръжката на вратата дълго, и после бавно я затворих зад гърба си.. Защото друга се отвори пред мен..   Когато написах най-краткия си смс в живота, съдържащ простото “не”, затворих втората врата. Без да съм подготвена, друга се отвори пред мен../е, не бих го нарекла врата, по-скоро портичка/..:)).

Смених посоката, защото бях зациклила, но имах смелостта да вдигна котва. Дали ме е било страх? Да беше ме. И все още ме е. От непознатото. От това дали ще успея, дали нещата ще се развият добре за мен и още от хиляди други неща..   А какво има зад вратите? 
Само времето ще покаже..



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. soho - Браво за смелостта :) Скоро ще видиш ...
16.02.2008 18:44
Браво за смелостта :) Скоро ще видиш колко по-хубаво е всичко :)
цитирай
2. hinki - Вратите са само прегради ...
17.02.2008 00:22
които понякога ни пречат да видим какво има отзад. Понякога ни пазят, но, да не знаем какво има там, е неразумно. Та това са си нашите врати.
Едно време ме учеха: Да живееш разумно е просто. Приближавай се до това, което ти харесва и те прави по-силен, и се отдалечавай от това, което не ти харесва и те изчерпва.
Трудно е да изберем себе си, но когато го направим, най-често го знаем със сигурност.
:-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: perla
Категория: Тя и той
Прочетен: 149598
Постинги: 44
Коментари: 204
Гласове: 844
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031