Винаги след среща с теб, споря с твоето мислене. Пренареждам го, транслирам го. Мериш нещата от друг ъгъл, с друга мярка. По истини, на практика, сме съвсем различни. И в следващия момент, на теория, съвсем еднакви. Не си позволяме да се отпуснем и да бъдем обичани.

Колкото и да си голям и здрав мъжкар физически, толкова си несигурен и те е страх, психически. Защитаваш се и се застраховаш, за да не би случайно да се окажа под общия знаменател на твоето мнение, че всички жени са еднакви. Защото и теб са те разочаровали, предполагам.

Виждам страха в моментите, в които ме прегръщаш силно, и в следващите – когато рязко се отдръпваш. Страх те е да не станеш зависим от мен...Виждам го, в моментите, в които ме гледаш с най-голямата топлота, на която си способен, и в следващите – когато погледа ти отново стане студен и безразличен. Страх те е да не стана зависима към този поглед и да не би случайно да поискам да остана в него завинаги...

И мен ме е страх. Да говоря с теб. Да ти споделя. Да те поискам. А толкова много наелектризирана нежност усещам по между ни, когато просто стоим и се гледаме. Толкова несподелена съвместимост в моментите, когато просто лежим един до друг и си мълчим.

Но ти не казваш нищо. И аз също. Страх ни е да си признаем, това което усещаме и предпочитаме да се самозалъгваме, че е по-добре да си останем на този етап – за да не се оправдаят мненията ни относно противоположния пол. Че аз съм като другите жени, които си срещал до сега – меркантилни, неамбициозни, дребни душици, които се интересуват само от мъжкия портфейл, а и че ти си като комплексираните и себични типчета, на които попадам в последно време. 

Няма как да разберем, ако не опитаме. Но няма и кой да опита. Аз не знам как да те накрам да повярваш в мен, а и ти не правиш нищо, за да повярвам и аз в теб.

За това са толкова силни и задушаващо здрави прегръдките ти, когато се разделяме. За това и толкова дълго притискам устните си към твоите, когато ме изпращаш..Защото отдалечавайки се сами в различни посоки, след мен тръгва с котешки стъпки моята гордост, а след теб тръгва с невидима бързина твоят страх - да позволиш да бъдеш обичан..И така след заедостта ни, поотделно си оставаме сами. В компания на тези наши демони.

Не мога да ти кажа тези неща. А искам. Знам че искаш да ги чуеш, но не може да си го позволиш. "Липса на обем да понесеш доволството". Няма опасност от волтова дъга. Бариерите между нас са непроходими. А толкова е жалко..

Всичко с времето си..
Поздрави:)

haresva mi kak pi6e6... A po posta -
ne e toi... ili ne e lubovta
(samo moe mnenie, ako moje)

Най-късото разстояние м/у две точки е правата...давай смело НАПРАВО!!!
Успех!

Може ли на хората да им се случват толкова еднакви неща... сякаш за мен си го писала!

Благодаря за линка, прекрасен разказ! Колко е хубаво, когато хората използват различните думи, разкази, за едни и същи неща :)

Абсолютно същото се случва и с мен. И в тези моменти си казвам: "Трябва да има любов - в ръцете, в погледа, в изпращането..." И после той поглежда настрани, пали цигара и ставаме непознати.