"Ако на този свят е възможно да спим с някого без да му знаем името, то защо да не е възможно да обичаме някого, без да знаем размера му? "

Не е мое творение, статията е на Ина Григорова - но много ми хареса и реших да я споделя с вас...

Посвещавам този постинг на човека от "Историйка с to be continued.." - на моето Аморе :))


"..Нищо не е тъй мощно като връзката, която никога не ще бъде консумирана.   Платоничната любов е нещо повече от това цял живот да си падаш по някого, защото не сте имали възможност да се чукате. Платоничната любов не е просто фрустрирано желание, не е време спряно в момента на посягането. Платоничната любов е пропуснатото вечно щастие, отделено от теб с бодливата тел на хиляди “ако” … Ако бях казала: как го пиеш кафето… Ака беше отвърнал: предпочитам го сутрешно…
Точната кардиограма на платоничната любов е фаталното съзнаване, че щастието е било на една ръка разстояние, но си го оставил да мине необезпокоявано. Красотата на безвъзвратното завиване зад ъгъла. То даже се е обърнало и ти е намигнало, но ти си запазил спокойствие и достойнство и сега ти иде да се гръмнеш в гордо вдигнатата глава. Потъваш в сладката болка, че сам си се прецакал, обаче лекичко и подличко те отрезвява мисълта, че “ако” все пак въвежда условно наклонение и че може би условията нямаше да ти харесат чак толкова…   Не се лъжете – една мечта не може да се внедри в промишлеността на живия живот, без да изгуби от безсмъртието си. Платоничната любов е вечна, защото не може да бъде вгорчена от хинина на навика, скуката и изневярата. Тя никога няма да бъде пробвана в реални условия – никой краш тест няма да я смачка, манекенът на шофьорската седалка винаги ще си остане цял и усмихнат. Платоничната любов ни връща вкуса за живота, припомня ни колко много означават малките неща. Един портокал с часовников механизъм, който винаги ще се нулира секунда преди взрива.   Защото платоничната любов също е заредена еротично, тя не е академична и хладна, както смятат някои невкусили от нея. Платоничният любовник е ключът към перманентната емоционална зареденост. Не можеш да му изневериш, не можеш да му изпуснеш потресаващия пръстен с инициалите в канала и да трябва да отвива оная капачка под мивката, не можеш да му настъпиш хамстера или да му изпереш любимата бяла риза в тандем с лилавата си нощница. 

Някои смятат, че платончната любов е убежище за прекалилите, алказелцерът за махмурлука на еднократните връзки без име. Може. Но фактът, че обичаш много чисто и безкористно, някакси те изкупва от тази виновност. Щастлива си от факта, че той диша някъде по същата земя и дъхът му пречиства атмосферата, затваря дупката в озоновия слой… така както сълзите ти за него неутрализират петрола в световния океан.
Платоничната любов е неконсумирана, но това не значи, че е несподелена. Ти твърдо вярваш, че ако не беше тази куца карма, тези спечени обстоятелства и – най-вероятно - дебелата му жена, отдавна да сте дали нежни имена на всички домакински уреди, примерно, за да си ги поисквате и подавате, без да разваляте магията. А фактът, че той те вижда като бяло привидение зад синята завеса –като Ева в секретарски костюм, объркала овощната символика в полза на по-екзотичното - не означава, че не те познава. 

Това, че никога не те вижда обрината, пияна или рошава, не значи, че не те вижда истинска. 

Той просто те вижда такава, каквато си била, преди многото необмислени отдавания и преждевременни сбогувания да направят сърцето ти на швейцарско сирене. Вижда те, каквато си била, когато си имала сили да четеш книжки и да зaсичаш време на залеза. Преди мирното съвместно съществуване с някой да превърне съботата ти в безкрайна презентация на домакински уреди с идеална цел. Пред един-единствен зрител – плюшения слон, на който му е паднало оченцето, но и на него платоничният любовник може да му го залепи. Само той знае как.
Платоничната любов е мираж в пустинята от контактни спортове, където колкото по-хубаво е било чукането, толкова по-тъжно е на сутринта. Платоничният любовник не може да стане 100 кила, да се оригва след ядене и да заспи, преди ти да свършиш. Дори напротив – ако добрата техника означава забавяне на мига на блаженството, платоничният любовник е най-добрият техничар в света, защото отлага ad infinitum. Затова, научете се да обичате платонично. Това ви гарантира цял един живот на предоргазмено плато…"

human-nature.forummotion.com

благодаря, че сподели статията! Някои хора не биха я разбрали... всъщност, повечето хора. Но аз и ти знаем!
Поздрави! :)

След всичко преживяно за скромните ми 28 години знам, че хората са устроени да констатират единствено онова, което лично ги е докоснало, останалото им звучи като научна фантастика, смешно и дори нелепо. Но този текст ме докосна и мен, да! И да, аз също бих сложила подписа си под него! :)

Страхотно до степен на лека болка,в момента в който разбереш,че някой е разкрил тайната ти ! Много ми харесва заключението-равносметка, след което можеш да останеш доволен от избора си ! Е-е,то не било толкова лошо,бе, случая с платоническата любов! Поздравления!

тази невероятно добре написана статия, през мен проблясна един спомен на неизконсумирана платонична любов! Отвреме на време си спомням, но това е наистина невъзможна любов , защото Той е унгарец, на който следите се загубиха нанякъде...
Случи се на една поредна конференция и това беше расов мъжки екземляр, по който всички бяха лапнали и дори вече напреднали. Аз се появих малко по-късно, но беше достатъчен само един, разтърсващ поглед и вече чувствата и желанието преливаше ... Вечерта имаше коктейл, както се полага и след това някъде аз се размотах, уплашихсе или не знам точно какво. На следващата година заминах на специализация в Германия и като се върнах ми казаха, че той ме е търсил и е показвал една моя снимка...
Разминахме се в пространството и времето...
Дали и той понякога си мисли за мен.
Знам ли? Но аз определено продължавам да го обичам по начина, описан по-горе. Дори и затова, че го познавах само три дни! Без дори прегръдка или нещо подобно. Само магия и флуиди- една Прекрасна Платонична Любов. Друга такава до сега не ме е споходила!
Поздрави!!!

daaa naistina e tazno tova. I ne samo tova....ponqkoga si izmislqsh vsi4ko i smqtash ,4e taka e po -dobre...a to daze e po- trudno.Nqkoi ot nas ziveqt s tva godini....pri men pone e taka, makar ne tolkova paltoni4no.Imashe shtastie 3 meseca i posle krai!Neznam kakvo se slu4va ponqkoga, no bih kazala samo s edna duma - MAZE!

има си своите плюсове и минуси разбира се.винаги когато се сетя за него независимо колко ми е черен деня,ми става приятно и се усмихвам.а от друга страна никои реален мъж не може да се мери с това което е сътворила моята фантазия.

на всички за коментарите. Радвам се, че написаното предизвиква у всеки спомена за емоцията, свързана с дадената платонична любов! И въпреки че в нея няма нищо лошо, както видяхме, предпочитам и пожелавам на всеки -красива, истинска, реална и физическа любов!!!
:)))

Препрочитам статията отново и отново.Много точно описание на състоянието на душата ми в последните седем години! Късметлийка съм,защото моята платонична любов е споделена,но по редица сериозни причини и не винаги зависещи от нас обстоятелства не може да прерасне в нещо повече.
Но и той знае и аз знам...Може и да не е днес.Може би няма да се случи и утре.Някой ден.Това е като съглашение.Тайна.Обещание.
Най-вълнуващото нещо на света.Много по-хубаво е от физическата връзка,защото предстои...
И чакайки,винаги се намираме на плато!

Този, когото обичаш в мен, естествено е по-добър от мен. Но ти ме обичай и аз ще се постарая да стана дори по-добър от себе си!!!
....Всички сме се втурнали да търсим Ерос, а когато Ерос се опита да се превърне във Филос, решаваме, че любовта не ни е необходима. Без да си даваме сметка, че именно Филос ще ни отведе до по-висшата форма на любов, до Агапе. И понеже не знаем, че то е по-велика сила, насочена към крайната победа, допускаме да ни се изплъзне между пръстите, без да си даваме сметка, че оставяме да ни се изплъзне и истинският смисъл на живота ни. Обвиняваме, света за отегчението, което изпитваме, и за провала си и забравяме, че ние сами сме позволили да ни напусне тази могъща сила, която придава смисъл на нещата - проявлението на Агапе под формата на вдъхновение.... Видях как това младо и жизнеспособно момче е започнало да умира, понеже вътре в него всяка минута умира по малко Агапе. ... Защото онова, от което се боях, случи ми се. ... Вярвам, че ще има по-добро бъдеще от настоящето. Макар да знае, че дните му са преброени и че всичко ще свърши, когато най-малко очаква, човекът води с живота борба, достойна за безсмъртните. ...