Пак съм студентка.
Не, не съм записала второ висше. Просто ми възстановиха студентските права. И това ме прави щастлива.
Та по повод това, което прочетох в днешния вестник - заглавие първа страница "Забраняват бригадите в Америка", и по повод днешния студентски празник, а и по повод събитията от вчера и онзи ден, реших да надраскам този постинг..

Приеха ме в Софийския през 2000 г., мисля. Исках да уча точно там.
Обратно на мнението, че там ще срещна само някакви книжни плъхове (хехехеее), колегите ми се оказаха супер готини - и мъжете, и жените. Е, не всички, но като цяло бяхме готин курс. Спомням си първия ни студенстки празник....Смях..
След втори курс си стегнах багажа и заминах на една от тези бригади (няма да разказвам за това сега, но не съжалявам изобщо - попаднах на страхотно място, страхотни хора, абе беше незабравимо).. Следващата година пак заминах (на същото място). 
Единственото нещо , с което не можах да се справя бяха двата условни изпита, останали ми от предната година. А той, преподавателят (беше декан на катедрата, е, и все още си е) - не ми пусна грам гювеч..Баси, можеше да ми пише една тройка,,а два пъти ме къса..Не съм разбирала материята..Ми като не ми е интересно, как да я разбера..Не можело само със знанията ми по теория...
После пък се хванах на сегашната ми работа и учението замина в трета глуха..Та до сега..Минаха колко, четири години, студентските ми права знаех, че съм ги загубила..Да, яд ме е било - при положение, че имам 3 семестъра да завърша бакалавър..Но пък не ми се занимаваше..На нашите също, милите, много им тежеше..А и знаех, че ще е страшна разправия - да се опитам да се запиша на ново..
В началото на тази учебна година, майка ми ме подюрка нещо и вика: ако трябва ще ти помагам с каквото мога, ама вземи и го завърши..Ок, ти само се свържи със секретарката да я питаш какво трябва да се прави, аз от там ще продължа. Казах и го това, защото спомените ми от тази секретарка, не бяха от най-приятните. Беше ужасно кисела, гледа те изпод вежди, бучи, кара се...Абе, ужас..Изпадала съм в нерни кризи, когато е трябвало да си взимам индивидуални протоколи, или каквото и да било друго..
Та майка ми ми звъни един ден и ми обяснява как говорила с нея, много мила жена, да съм отидела при нея, да пускам молби и т.н. "Много мила"?! Май нещо си се объркала. Не,бе, много отзивчива беше жената..Хм. Невъзможно..
Както и да е, мятам се до СУ, говорим с нея, пускам молби, тя ми се обажда, звъни там и в моя факултет, стиска палци да успея. Алоо, какво става. Каква е тази метаморфоза - жената същата, отношението съвсем друго? Та в течение на два месеца кореспонденция с нея, куп молби до ректори, и декани, тя се обади да каже тази седмица направо да ходя и да се записвам - пак трети курс..Супер, признават ми се изпитите, абе идеално..
И аз вчера отидох при нея, взех си книжката, платих си таксата..Много гордо крачех из Софийския - все едно съм спечелила стипендия за най-умната в Ректората :))). Няма значение, за мен си е постижение, защото мислех че съм със загубени права, безвъзвратно..
От там излязох и изтичах до едно магазинче за цигари и алкохол, и  купих едни бонбони Merci. Ми, символично, исках да и благодаря на жената. Да и кажа мерси, за съдействието, наистина - ако тя не го беше взела толкова присърце, нямаше да успея..
Тя ме записа пак в книгата, обясни ми кои изпити са ми останали, с кой да говоря, ако има нещо да и се обаждам. Поднесох и бонбоните, благодарих и, и тя: ама не трябваше, моля ви се..Нищо - утре ни е празник :). Да се почерпим..Честитихме си предстоящия 8-ми декември, и аз нахилена до уши, здраво стискаща прашасалата си студентска книжка, се затичах навън...Оставаха ми "по-малко от 5 мин. до изтичане на времето за паркиране"..Пред Софийския..

и незаравими години...
Поздравления за куража да продължиш да учиш!
На прав път!
Успехи!!!